Човекът и историята в поезията на Вапцаров. "История". "Прощално". "Предсмъртно"

☑ Прочетете стихотворението “История” на Вапцаров и отговорете на въпросите.

Какво ще ни дадеш, историйо,

от пожълтелите си страници? —

Ний бяхме неизвестни хора

от фабрики и канцеларии,

 

ний бяхме селяни, които

миришеха на лук и вкиснало,

и под мустаците увиснали

живота псувахме сърдито.

 

Ще бъдеш ли поне признателна,

че те нахранихме с събития

и те напоихме богато

с кръвта на хиляди убити.

 

Ще хванеш контурите само,

а вътре, знам, ще бъде празно

и няма никой да разказва

за простата човешка драма.

 

Поетите ще са улисани

във темпове и във агитки

и нашта мъка ненаписана

сама в пространството ще скита.

 

Живот ли бе — да го опишеш?

Живот ли бе — да го разровиш?

Разровиш ли го — ще мирише

и ще горчи като отрова.

 

По синорите сме се раждали,

на завет някъде до тръните,

а майките лежали влажни

и гризли сухите си бърни.

 

Като мухи сме мрели есен,

жените вили по задушница,

изкарвали плача на песен,

но само бурена ги слушал.

 

Онез, които сме оставали,

се потехме и под езика,

работехме къде що хванем,

работехме като добитък.

 

Мъдруваха бащите в къщи:

„Така било е и ще бъде…“

А ние плюехме намръщено

на оглупялата им мъдрост.

 

Зарязвахме софрите троснато

и търтвахме навън, където

една надежда ни докосваше

със нещо хубаво и светло.

 

О, как сме чакали напрегнато

в задръстените кафенета!

И късно през нощта си легахме

с последните комюникета.

 

О, как се люшкахме в надеждите!…

А тегнеше небето ниско,

свистеше въздуха нажежен…

Не мога повече! Не искам!…

 

Но в многотомните писания,

под буквите и редовете

ще вика нашето страдание

и ще се зъби неприветно —

 

защото би ни безпощадно

живота с тежките си лапи

направо по устата гладни,

затуй езика ни е грапав.

 

И стиховете, дето пишем,

когато краднем от съня си,

парфюмен аромат не дишат,

а са навъсени и къси.

 

За мъката — не щем награди,

не ще дотегнем и с клишета

на томовете ти грамади,

натрупани през вековете.

 

Но разкажи със думи прости

на тях — на бъдещите хора,

които ще поемат поста ни,

че ние храбро сме се борили.

✒Задача 1. Кой е лирическият герой? Кои са тези ние, от чието име говори? Вие причислявате ли се към тези “ние”, за които говори поетът?

..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

✒Задача 2. Как тълкувате метонимията “пожълтелите страници на историята”?

..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

✒Задача 3. Обърнете внимание, че стихотворението не завършва с обичайната за пролетарската лирика утопична картина на бъдещето. Каква е ролята на този финал?

..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

☑ А сега прочетете “Прощално” и “Предсмъртно”, където познатият литературни  мотиви  за човека и историята, за саможертвата срещат с реални житейски обстоятелства от съдбата на Вапцаров и отговорете на въпросите.

                                                                            

"Прощално"

"Предсмъртно"

На жена ми

 

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

 

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

***

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

                                                  толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

 

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

 14 ч. – 23.07.1942 г.

✒Задача 4. Как индивидуалната човешка съдба се превръща в художествено обощение? 

..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

✒Задача 5. С какво мотивът за саможертвата се различава от другите творби на поета (“Писмо”)?

..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

✒Задача 6. Можете ли да разпознаете характерните за Вапцаров противопоставяне на реторично и разговорно и мотиви с подчертано личен характер?

..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

☑ Задачи за оценка 10 точки/…..

✒Задача 7. В “Предсмъртно” е използвана трагическа ирония. Каква е ролята ѝ за открояването на Вапцаровия възглед за света?

..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

✒Задача 8. Творбите се вписват в някои установени модели на европейската и българската поезия (Ботев . “На прощаване”, “До моето първо либе”). Кои познати символи откривате в тях?

..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Възможни отговори:

Задача 1. Лирическият говорител е едновременно част от всеобщото “ние” на неизвестните хора”, поет и хроникьор, и уникална личност, изповядмаща своите преживявания. Тази разнопосочна гледна точка задава и усложнения контакт с читателя - той е едновременно свидетел на разговора на лирическия говорител с историята, част от безименните хора, но и един от бъдещите хора, към които е отправено послението.

Задача 2. "Пожълтели", "прашни" - не авторитетни, а остарели, готови за пренаписване.

Задача 3. Творбата не завършва с обичайната за пролетарската лирика идилична картина на бъдещето, а с идеята за безкрайната борба, предавана от поколение на поколение.

Примерни отговори

Задача 1. Лирическият говорител е едновременно част от всеобщото “ние” на неизвестните хора”, поет и хроникьор, и уникална личност, изповядмаща своите преживявания.

Задача 2. “Прашни” и “ пожълтели” страници носят значението не на авторитетни, а остарели, готови за пренаписване.

Задача 3. Обощение на истинския живот.. Творбата не завършва с обичайната за пролетарската лирика идилична картина на бъдещето, а с идеята за безкрайната борба, предавана от поколение на поколение.

Задача 4. Смъртта и саможертвата престават да бъдат нравствена идея, превръщат се в непосредствена реалност. Сплитане на всички екзистенциални начала във възела на личността.

Задача 5. Присъства основният за Вапцаровата поезия мотив: нуждата от промяна на социалния ред и мястото на всеки в този процес. Въпросът заслужава ли си да умреш за някаква идея (“Писмо”) - решението е по принцип същото: нравствените ни ценности изискват нашата лична отговорност, има неща в живота, които изискват саможетва. Смъртта и саможертвата престават да бъдат нравствена идея, превръщат се в непосредствена реалност. Момент на горчив размисъл и равносметка. 

Задача 6. Съдбовността на момента променя поетическият изказ - липсва реторика, притчи. Изчиства акта на саможертвата от декларативност и идеологическа патос и го обвързва с личното преживяване. Вярата се мотивира чрез мотива за любовта. Среща на крайностите:в началото на стихотворението Вапцаров въвежда утвърдени културни модели: “борбата, както казват, е епична”, изговорена с епични понятия - “народ”, “бурята” и т.н. Те са се превърнали в клише и лирическият герой има съзнанието за това, след като вметва полуироничното “както казват". Читателят обаче не ги възприема като клишета заради дълбоко интимния тон на стихотворенията.

Задача 7. Колкото и силна да е вярата в общия подвиг, където отделната личност няма значение, съзнанието за незаменимостта на собственото Аз не може да не се разбунтува. Оттук се ражда и трагическата ирония на ситуацията (“какво тук значи някава си личност”), съзнанието, че постулатите на вярата не казват всичко. Необходимо е нещо по-силно, което да осмисли саможертвата, затото тя вече не е патетична поза, и като в Евангелското предание, това е любовта. Примирява крайностите с “защото се обичахме”.

Задача 8. Принципът на любовта е в основата на християнското учение и на многобройни случаи в националната и световна културна традиция (Ботев  също изгражда мотива за саможертвата чрез любовта в “До моето първо либе” и “На прощаване”).

Източници:

Валери Стефанов. Саможертвата.В: Учебник по литература за 12 клас. Анубис. С., 2002

Антония Велкова-Гайдаржиева. Прощално или Вапцаров нов завет на обичта. Електронно списание LiterNet, 03.07.2010, № 7 https://liternet.bg/publish2/avelkova/proshtalno.htm