"Тютюн". Димитър Димов. Проект "17-та страница". 1

Докато сърфирах в интернет, се натъкнах на този интересен проект за стимулиране на интереса към четенето у учениците - "17-та страница" 

http://instrao.ru/images/Izdaniya/uchebnik_v_sovremennoy_srede_obr_forum.pdf (с.88). 

Авторката на статията, Елена Николко, се опира на изследвания, установили, че най-често читателите захвърлят книгата на страница 17, а можи бе най-интересното тепърва започва.

Реших да предложа на учениците свой вариант на подобен проект, за да почетем "Тютюн" на Димитър Димов. Ще публикувам поредицата от задачи. Започваме четенето от 17-та страница - това е вътрешният монолог на Борис след срещата му с Ирина край параклиса.

Проект “17 страница”. 1

Съществува теория, че хората най-често захвърлят книгата на 17. страница. А ако после става интересно? Да проверим тази теория.

👍Прочетете текста и отговорете на въпросите.

☑Каква е основната идея на автора на този текст? ✒Какви са аргументите „за“ и „против“ неговата идея? Отбележете твърдения за и против. 

+ЗА ..........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

........................................

–ПРОТИВ

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

........................................

✒Дефинирайте идеята или теорията, която авторът застъпва в текста. После дефинирайте противоположната теория.

✒Как ще продължи историята според вас?

..................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

„Гадна тълпа“ — помисли той с отвращение, ядосан от навалицата, която го блъскаше и принуждаваше да върви на зигзаг. Нима не би продал душата си, за да изплува над тая сган?… Той отдавна беше решил да я продаде, но липсваше добър купувач и това го отегчаваше. Даваха му много ниска цена. Предлагаха му да стане полицейски агент, селски учител, помощник-аптекар, касиер в кино и дори любовник на една възрастна жена. Всичко това той отхвърли спокойно, без възмущение, като дребни оферти, които не заслужават внимание. Естествената му злъч към света, натрупана от бедността, не се дразнеше от моралното падение, а само от нищожността на възнаграждението. За дребните, но почтени службици той знаеше, че щяха да го изхабят, а полицейски агенти и платени любовници на жени ставаха само умствено осакатени глупци. Ала все пак той трябваше да почне нещо и като захвърли гимназиалната си диплома, постъпи в един тютюнев склад. И тук пред него блесна за пръв път златният мираж на тютюна. Тук съзна, че със своя ум и презрение към хората можеше да властвува над тях. Жълто-кафените тютюневи листа с наркотично благоухание, които нареждаше на пастали и стягаше в денкове, можеха да се превърнат и за него в разкошен дом, в американска кола, печалби и могъщество… Трябваше само да усвои подробно манипулацията, такта на покупките, хитрините на „шкартото“, счетоводните похвати за укриване на печалбите, изкуството да се дават рушвети и полицейските начини за усмиряване на стачките. Трябваше само да прескочи преградата от директори и майстори, от простаци, шмекери и крадци на дребно, която пазеше ревниво местата си и затваряше пътя към тайнствения и недостъпен свят на едрия капитал, на акционерите, генералните директори и главните експерти. Понякога той успяваше да зърне хората на тоя недостъпен и всемогъщ свят. Те идваха с лимузини, които струваха половин милион, преглеждаха внимателно някоя голяма партида и след това отиваха да ловят с въдица риба в планината. Едни от тях имаха интелигентен вид, бяха фини и мълчаливи, други, напротив, го поразяваха със своя шум и простащина, с парадното и нахално показване на богатството си. Между последните се срещаха хора почти без никакво образование, бивши кръчмари и месари, вулгарни и безскрупулни като джамбази по панаирите, но успели да станат собственици на петдесет или сто милиона. Какво му пречеше да постигне същото? Отношенията му с хората бяха по-гъвкави, мисълта му по-остра, волята по-безскрупулна. По цели нощи той разсъждаваше върху това и тютюнът се превърна в огнена мечта, която изгаряше въображението му.

Д. Димов, “Тютюн”

Възможни отговори:

Борис е ницшеански тип герой. Димитър Димов ще демонстира краха на идеята за свърхчовека на Ницше, актуална във времето на Втората световна война и преди това с възхода на масовите идеологии.

Източници:

Елена Николенко. "Индивидуально-автарский проект как один из способов развития мотивации к чтению художественого текста." В: Учебник в современной учебно-образоватеьной среде: Материалы Образовательного форума (г. Москва, 11-12 октября 2018 года).

Димитър Димов. "Тютюн". т. 1. Сиела. С., 2012