"Тютюн". Димитър Димов. Проект "17-та страница". 3 (1. и 16. глава)



Прочетете текстовете и отговорете на въпросите.
Какви са мечтите на Борис и на Ирина? Приличат ли си двамата герои?
Как според вас ще завърши тази връзка?

.................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Текст 1

Ирина взе от етажерката "Палми край тропическото море" и чете до късно. След това отвори прозореца, съблече се и легна. Въображението й почна да скита из чудни задморски страни. Тя не забеляза как лицето на нейния "тип" доби неусетно пълна прилика с чертите на втория син на Редингота.
Градският часовник удари полунощ. Отвън долиташе шумът на близката пенлива река и тънко благоухание на съхнещ тютюн. Някъде упорито лаеше куче, а върху чистото небе трепкаха ярки есенни звезди.

...Ирина слезе долу, закуси и после отново се прибра в стаичката си - чиста като душата й до вчера. Вместо уроците си - тя ги запомняше отлично с едно бързо прочитане в междучасията - свърши "Палми край тропическото море" и почна "Гирлянди от Хавай", потъвайки в тръпките на сладостната меланхолия, които събуждаше прочетеното.
...
Когато излезе от къщи и тръгна към лозята, обзе я тревога. Това не бе страх - силна като пантера, тя не се боеше физически от мъжете, - а по-скоро смущение, което идеше от неувереност в себе си. Защо отиваше на тази среща? Може би това щеше да усложни живота й, да разбърка следването й, да разстрои плановете й... Не беше ли по-добре да се върне? Ала нещо неумолимо и силно я теглеше към безработния младеж с вехт костюм, с красиво лице и хладни очи.
Гроздоберът беше на привършване и само тук-таме в някое лозе имаше още хора, които се забавляваха с песни, акордеони и китари. По шосето пристъпваха коне, натоварени тежко с последните кошове грозде. От храстите свиреха щурци. Един заек изскочи отнякъде и хукна лудешки по тютюневите стърнища. От синьото небе, от слънцето, което грееше меко, без зной и омара, от планината, полето и хълмовете, потънали в пламъци на умираща растителност, лъхаше спокойствие, наситено с тъга и тихата чувственост на южна есен.
Борис лежеше под бряста върху пожълтялата трева и подпрян на лакътя си, четеше книга. Четеше вдълбочено, сякаш беше излязъл от града, за да прекара деня именно така, без да се интересува дали Ирина щеше да дойде, или не. Когато я забеляза, той се изправи спокойно и постави книгата в джоба си.
- Не те очаквах толкова рано - каза той, като подаде ръка.
- Трябва да се прибера в къщи преди седем - обясни тя.
- Строги ли са родителите ти?
- Да, като всички прости хорица. Но аз съм свикнала да уважавам предразсъдъците им.
- Това е добре... - Борис я погледна изпитателно, сякаш се мъчеше да отгатне нещо в характера й. - Това показва умение да избягваш излишни разправии.
- Правя го, защото обичам родителите си.
Тя почувствува смущение от хладното му и красиво лице с тъмни, дълбоко поставени очи.
- Обзалагам се, че идваш за първи път на среща - произнесе той, като забеляза вълнението й.
- Не е за първи път - излъга тя оскърбено. - Ходила съм и друг път.
- Как?... Вън от града ли? - попита той с шеговито възмущение.
- Да, вън от града. С възпитани мъже, разбира се.
- Ти не умееш да лъжеш.
- А ти си лош, ако искаш да ме накараш да лъжа.
- Аз не съм толкова лош!... - възрази той насмешливо и после добави: - Тук има много прах и минават хора, които ще си въобразят, че сме любовници. Искаш ли да се изкачим към параклиса над боровата гора?
Към параклиса!... Но това беше много далеч! Щеше да закъснее, да се върне в къщи след идването на баща си. Ала несъзнателното й желание да преживее нещо я накара да се съгласи.
По тясна и стръмна пътека те минаха през боровата гора, постлана с кафява иглолистна настилка и напоена с дъх на смола. Хълмът бе висок. Параклисът се намираше на върха му всред поляна, обрасла с глог, шипки и бурени. От поляната се спускаха отвесни скали и стръмни сипеи, в подножието на които свършваше гората. Мястото беше усойно и диво, но от него се разкриваше хубава гледка към града и долината на реката. Когато излязоха на полянката, Борис свали сакото си и го постла върху изсъхналата трева. Двамата седнаха срещу слънцето с лице към града. Къщите приличаха на малки зарове, разпилени около реката, а между тях, из улиците и площадите, подобно на мравки, пъплеха хора. Следобедният влак, идейки от София, наближаваше гарата като малка ленива гъсеничка. През гората бяха изчерпали няколко дребни теми и сега мълчеха.
- Значи, медицина!... - рече той малко подигравателно, като запали цигара.
- Да.
Тя се загледа в хоризонта. Нежните й мургави бузи се бяха зачервили от изкачването.
- А няма ли да се омъжиш? - Той се усмихна, но Ирина не забеляза това.
- Първо ще свърша университета.
Тя уточни мечтите си, вплитайки в тях и идеята да работи в далечни, южни страни. Борис я наблюдаваше с хладния блясък на очите си.
- Това е добър план... - произнесе той най-сетне. - Това е тъкмо животът, който трябва да води момиче като тебе... Но колкото за южните страни, боя се да не те направят глупава фантазьорка.
- Защо? - попита тя.
- Защото човек се чувствува добре само там, където може да спечели пари.
- Ти никак не приличаш на братята си - замислено произнесе тя.
- Да, никак. Те са комунисти.
- Какво стана с големия ги брат? С какво се занимава той сега?
- Чете забранени книги и агитира между глупците срещу властта... Изкара романска филология, но не го приемат за даскал, понеже има присъда от септемврийските събития... Сега се занимава с преводи... с просия или нещо подобно... не знам точно с какво.
- Колко жалко!...
- За какво?
- Задето е комунист.
- О, да!... С тази глупава идеология той зарази и малкия ми брат... Причиняваше хиляди неприятности и лишения на семейството. Изобщо той се оказа глупав и неблагодарен човек.
Ирина се намръщи.
- Ти си много несправедлив - каза тя. - Брат ти положително не е глупав или неспособен човек... Подозирам, че една моя съученичка е влюбена в него, знаеш ли?
- Да, зная!... Лила, дъщерята на Шишко истифчията, нали?... Когато брат ми идва в града, постоянно се мъкнат заедно... Приличат на гърне и похлупак... Двамата са се насърбали от комунистическата идеология и това им помага да се разбират в любовта. Съчетават идеологичното с приятното.
- О, мълчи!... Лила е много почтено момиче.
- Не съм казал противното. Говоря само за брат си. Когато човек няма пари или е неспособен да ги спечели, намира изход в идеологията на комунистите. Братята ми се утешиха именно по този начин.
- Ти говориш постоянно за пари... Баща ти трябва да е много беден - съчувствено забеляза тя.
- Да, варварски, ужасно беден!... - високо и натъртено произнесе той. - Впрочем това е известно на целия град. Ние постоянно дължим суми на разни бакали, хлебари и месари в града. И затова едва ли има нещо, което да мразя повече от бедността.
- С какво се занимаваш сега?
- С нищо.
- Как с нищо?...
- Ей така!... Изучавам тютюневия бранш.
Ирина помисли да му каже за снощния разговор с баща си, но реши, че е по-добре да мълчи.
- Какво може да ти донесе тютюневият бранш?
Борис направи лека гримаса и не отговори. Едно момиче не може да разбере нищо от възможностите, които обещава тютюнът.
- Защо не отидеш да работиш в София и да следваш университета? - продължи тя, като го гледаше с топлите си кафяви очи.
- Защото не съм глупак като братята си - отговори той.
- Но какво ще постигнеш с тютюна? - Тя беше почти огорчена от враждебността, с която бе посрещнат съветът й. - Ще станеш майстор... директор на склад... най-много експерт в някоя тютюнева фирма... Ще стигнеш до тях с нехигиенична и убийствена работа, с угодничество и влачене по корем... Ти нямаш никакви връзки с едрите тузове, нали?
- Да, никакви - мрачно потвърди той.
- Значи, желанието ти е съвсем безнадеждно!... Прости ми, че ти говоря така.
- Аз не бих позволил другиму да ми говори така.
Тя го погледна и произнесе:
- Но може би ще успееш.
Настъпи мълчание. Слънцето клонеше към запад и гънките на планината се очертаваха ясно. Полъхна вятър. Водните пари по течението на реката се бяха сгъстили в дълга ивица от синкава мъгла.
- Ще видим! - произнесе той неочаквано.
А после, сякаш това беше напълно естествено и не можеше да не се случи, той я прегърна и привлече към себе си. Тя не оказа никакво съпротивление. Устните й отвърнаха с тръпчива, неопитна целувка.
Слънцето залязваше.
Когато слязоха в града, вечерният здрач се беше сгъстил. От дворовете на къщите долитаха весели гроздоберски песни, придружени от свирене на акордеони.

Възможни отговори:

Борис и Ирина са силни личности, които не се примиряват с това, които животът им е отредил. Притежават воля, дързост, посвещават се на целта си с фанатична страст, по това си приличат - те са герои мономани, катастрофични характери. Но целите им са различни - Борис иска власт, средството за постигането ѝ са парите, Ирина мечтае за голяма и романтична любов. Болестта е заложена в самата природа на Борис, целеустремеността му постепенно ще се превърне в комплекс. Любовта между Борис и Ирина е главна сюжетна линия, историята на разпадането ѝ и изпразването ѝ от съдържание.

Текст 2

Тя се изтегна върху пясъка, сложи тъмни очила и продължи да мисли върху живота си. Разговорът с Борис върху терасата и поведението, което държеше към него сега, ѝ се струваха глупави. Не трябваше да го дразни. Напротив, по-добре бе да помисли как да го използва. Заедно с любовта ѝ сякаш беше се разпаднала и предишната ѝ личност, беше умряло и миналото. Сега всичко ѝ се струваше като отдавна прочетен роман, в чиято интрига героите запазват разводнени и недействителни очертания като образите в спомените от далечно детинство. Плахото момиче, изпълнено с ужас от тайните срещи, вече не съществуваше. Саможивата и целомъдрена весталка на науката бе изгоряла в живота, за да се превърне в любовница, която обичаше лукса, парите, удоволствията… и науката, разбира се, но вече само като поза и украшение, което не всички останали жени можеха да си присвоят. Сега бъдещето се разстилаше пред нея като разкошна градина, която трябваше да измине, късайки от плодовете на всяко дърво.Тя се подигна на лактите си и огледа повърхността на морето. Към брега се приближаваше една тъмна точка, която беше забелязала още от височината на вилата. Германецът щеше да излезе на плажа след малко. Ирина се изтегна отново върху пясъка и зачака.Така!… Тя нямаше да се върне още веднъж назад, да се оттегли унизена и смачкана, да се свие като болна мишка!… Напротив, стори ѝ се, че действителното ѝ съществуване почваше едва сега. Бъдещият ѝ живот приличаше на покер, наситен с насладата на трескаво напрежение. Фон Гайер ѝ харесваше отдавна. Всъщност флиртът им бе почнал преди две години, но оставаше винаги недовършен и мълчалив, което ги тикаше още по-сигурно един към друг. Това не беше любов, а някакво физическо влечение, смесено с чувство на солидарност и спокойно възхищение един от друг. Не беше ли време да престане да го потиска, да се отърве от последните си скрупули към Борис?… Ала веднага ѝ дойде на ум, че това щеше да я направи твърде евтина както за Борис, така и за фон Гайер, щеше да ѝ отнеме много от предимствата, които имаше сега. Не, по-добре беше да си остане сдържана, да се преструва, че обича Борис, когото всъщност презираше. Така щеше да запази чековата си сметка в банката. Само че в отличие от това, което правеше досега, тя щеше да изразходва тази сметка вече не тъй скъпернически. Пестеливата и скромна приятелка щеше да покаже капризите си, дългите и грабливи пръсти на разточителна метреса. Тя се надигна и погледна морето още веднъж. Фон Гайер плуваше бързо към брега.

Въпросите към текст 2 от 16. глава  евентуално ще бъдат оценени.
*Отговорите ще публикувам след известно време, след като моите ученици ги изпълнят.
1. Какво е мястото на 16. глава от I част в композицията на романа „Тютюн”?

2. Как е представено душевното състояние на Ирина в текст 2?

3. Кое твърдение НЕ Е ВЯРНО за поведението на Ирина в текст 2?

4. В какво се състои трагедията на Ирина?

5. Как Димитър Димов представя промяната на героинята в текст 2?

6. Каква е ролята на сравнението „Сега всичко ѝ се струваше като отдавна прочетен роман, в чиято интрига героите запазват разводнени и недействителни очертания  като образите в спомените от далечно детинство. ”?

7 С коя дума може да се замени подчертаната дума  весталка в първия абзац, без да се промени смисълът на изречението?

8. Какво художествено изразно средство е използвано в цитата:„Бъдещият ѝ живот приличаше на покер”?

9. Извадете два цитата от текста, които показват новите цели на Ирина в живота.

8 Каква промяна е настъпила с Ирина според думите:„Заедно с любовта ѝ сякаш беше се разпаднала и предишната ѝ личност, беше умряло и миналото.”?

9. Като имате предвид размислите на Ирина в текст 2 и знанията в часовете по литература, коментирайте в рамките на 2-3 изречения оценката на героинята за Борис: „виждаше го оголен и тъп, лишен напълно от морално съзнание, от елементарна човешка способност да прави разлика между добро и зло, между подлост и достойнство.”

10. Като имате предвид размислите на Ирина в текст 2 и знанията в часовете по литература, коментирайте в рамките на 2-3 изречения защо героинята смята в 16. глава, че мръсния тютюн на „Никотиана“  „отравяше всичко!”.

11. Довършете изречението, като имате предвид съдържанието на текст 2.
В центъра на 16. глава стои съдбата на Ирина и краят на …

Източници:

Сава Василев. Българска литературна класика. Анализи и интерпретации. Слово. В. Търново, 2002
Е. Щерионова, Р. Койчева, М. Тонова, И. Джонова. 20 тематични теста по български език и литература за 10. клас. По учебната програма за 2019/2020 г. Регалия 6. София, 2019

Коментари

Популярни публикации