"Кино”. Никола Вапцаров

Задачи за самостоятелна работа върху "Кино" но Вапцаров като повод за разговор върху съвременното изкуство. Ако получа отговори, че изкуството трябва да е "близо до народа", мисля да ги провокирам с въпрос за отношението на учениците към пошлия чалга вариант на Вапцаровото "Прощално".

❗Указания за работа

Според теоретика на “новия реализъм” Пиер Рестани в нашия век съществуват две истории на изкуството: едната на класическата приемственост на стиловете, другата - на новото взаимодействие между изкуството и индустриалното производство, между изкуството и неговото социално положение. Поезията на Вапцаров е продукт на на естетическите търсения на времето, но с какво е актуална днес? Предлагам ви да започнем разговор за Вапцаров и същността на изкуството.

✒Задача. Прочетете критическите откъси и се запознайте с текста на стихотворението “Кино” на Вапцаров. В какво отношение Вапцаров е модерен поет? Какво според вас трябва да бъде модерното изкуство?

..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

"Кино"
https://www.youtube.com/watch?v=B66-hlzMLE4

1.

Поезията трябва да се дисциплинира, да се обезвреди от фигуративни устройства, литературни кодове, реторични шифри. В поетическия знак трябва да се внедри строгостта на очевидния смисъл: “Но разкажи с думи прости/ на тях-на бъдещите хора” (“История”); “Аз почвам доклада”, “Докладвам направо -”, “Записвай го просто и честно, / тъй както/ просто го пее народа - ” (“Доклад”); “Нататък е ясно”(“Песен за човека”); “Това е толкоз просто и логично” (“Борбата е…”); “Та тук за усукване нема” (“Ботев”);“Това е то./ Това е драмата.” (“Кино”); “Аз, куче, те учих/ да бъдеш конкретен,/ а ти шикалкавиш!”(“Горки”). Отношението между думите не е “усукано”, а праволинейно и нищо не е по-малко маркирано от тази праволинейна простота. “Абсолютната простота на изразяването е белег на крайна извесеност на

мисълта” (Женет). 

Вапцаровата реторика е реторика на напрегнатия изказ, на противоречието и разколебаването, “на търсещия изказ” (Н. Георгиев). 

Стилът на Вапцаров е многопластов, нехомогенен, полемичен. Той събира и сглобява в себе си различни дисурсивни практики, монтира вътре в своя корпус цитати от други литературни текстове и стилове, пародира ги, демистифицира ги и спори каква трябва да бъде новата естетика, новата поезия.

За две инкриминирани реторики: Гео Милев - Никола Вапцаров, К. Спасова, М. Калинова

http://kamelia.litclub.bg/geomilev-vapcarov.htm

2.

И така, 20-те години окончателно разрешават спора "Изкуство ли е киното".  Дебатът върху киното навлиза във всекидневното съзнание, става част от всекидневното говорене. Публиката, доскоро пренебрежително фиксирана като "тълпа, търсеща евтини забавления", започва сама да коментира спецификата на киноизкуството, да излага мнение върху същността на изкуството изобщо. Самото кино със своята специфика провокира такова говорене, в голяма степен то се нуждае от него, нуждае се от интереса на една все по-увеличаваща се маса към себе си. От своя страна, публиката намира в киното или чрез киното възможност да коментира едно близко до нейната рецептивна нагласа изкуство. Валтер Бенямин в завършената си през 1936 г. студия "Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост" пише следното: "Техническата възпроизводимост на художественото произведение променя отоношението на масите към изкуството. От най-назадничаво - например към един Пикасо, то се превръща в най-напредничаво - например към един Чаплин. Тук напредничавото отношение се характеризира с това, че насладата от гледането и преживяването влиза в непосредствена и тясна връзка с поведението на преценяващия специалист. Такава връзка е важен обществен признак.... В киното критичното и насладъчното отношение на публиката съвпадат."7

Българските издания за кино следят внимателно дебата и го правят достояние на българската публика. А премиерата у нас на първия "100 % говорящ филм - звуков и музикален" предизвиква истинска екзалтация в българския печат.8 В уводната си статия със заглавие "Говорящият филм" вестник "РЛФ" предупреждава: "...такива филми с подобно съдържаниение не трябва по никой начин да посещаваме... Обаче между работниците има маса любопитни, които ще посетят тия филми... За да ги предвардим, ще разгледаме говорящия филм, ще посочим оня безобразен начин, по който са използвани неговите възможности..."9 Така още при прохождането си на българска сцена говорящият филм е преценен първо през една силно идеологизирана оптика и посрещнат недружелюбно от левия печат като носител на дивиденти за капиталистическата класа.

В средата на 30-те години, отново през 1936-а, едно от най-представителните издания за театрално изкуство - списание "Български театър", издание на Съюза на артистите в България, още в своя втори брой отправя следния призив за дискусия:

"ТЕАТЪР ИЛИ КИНО. Списание "Български театър" ще даде възможност на своите читатели да се изкажат по този толкова важен въпрос, който ний често се стараем да премълчим, но който всеки ден все повече се налага в съзнанието на публиката..."

 Ако се върнем на Вапцаровата поезия и конкретно на стихотворението "Кино", лесно ще доловим висока степен на съпричастност между щенията на участниците в горната читателска дискусия и недоволството на лирическия субект в стихотворението. Сред публиката в "Кино" присъствието на коментиращите читатели от "Български театър" е твърде вероятно. "Пошлата еротика", "повърхностното третиране на вечните проблеми", "гъделичкането на долните инстинкти на публиката" са не само смислово, но и стилово близо до речта на коментиращия в стихотворението зрител. Което идва да покаже, че Вапцаров владее перфектно кода на това говорене. Познава добре разколебаването, което киното провокира спрямо статута на високото изкуство през 30-те. Тъкмо това демонстрира стихотворението "Кино". По различни начини то регистрира именно всекидневното говорене. Не се стреми да се издигне над него, а го проиграва и проблематизира. Сгрешава конвенциите по същия "наивен" начин, по който би ги сгрешила публиката на 30-те. Голямото, фатално сгрешаване е смесването на жанра драма с драмата в чисто екзистенциален смисъл. Публиката на "Кино" е сгрешила холивудската човешка кино-драма с "българската социална драма", която според Вапцаровата статия от 1936-а трябва да се играе в нашия театър. "Останалото е измама", казва стихотворението в самия си край.

Вапцаров и дебатът около киното през 30-те и 40-те години на XX век, Г. Господинов

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=28&WorkID=324&Level=1

☑Възможни отговори:  новаторска поетика, представя ценностите на модерната епоха