“Завод”. Никола Вапцаров
☑Въведение
Романтиката на епохата Вапцаров вижда в настъплението на прогреса, в научните открития, във всемогъществото на машините - за него технлогиите носят духа на ХХ век. Но прогресът има и друга страна - той може да пороби човека, да го превърне в придатък на машината, да го лиши от естественото му природно състояние. Кое е истинското лице на нашата цивилизация?
☑Задачи
Прочетете стихотворението “Завод” на никола Вапцаров и отговорете на въпросите.
"Завод"
✒Задача 1. Опишете характеристиките на урбанизирания човек. Обърнете внимание на:
- “И става толкоз душно,/ че да дишаш/ не би могъл спокойно,/ с пълна гръд.”
- “Дърветата опират/ във небето,/ а сенките –/ в заводските стени.”
- "Една ръка изхвърли на боклука идилиите с синьото небе."
✒Задача 2. Според Валери Стефанов: “Типично вапцаровски похват е натоварването на едни и същи понятия, дори в рамките на една отделна творба, с различни метафорични стойности. Образите на завода, труда, живота получават нови емоционални измерения, те са част от един “светъл” свят.” Потърсете вариантите на завода във Вапцаровата поезия (отговорете с ключови думи):
- “Завод”:....
- “Ще строим завод”:...
- “Сън”:....
✒Задача 3. Как страданието се трансформира в борбата за преобразяване на света? Сравнете процесът на промяната в “злобата в сърцето/ трансформира/ в една борба/ която/ днес/ клокочи” (“Писмо”). с “И този крясък стана сплав,/ с която/ бронирахме живота си…” (“Завод”).
..........................................................................................................................................................................
Източници:
Цвета Трифонова. За урбанистичните фобии на Вапцаров. - Български език и литература, 2004, № 5.
Валери Стефанов. Творбата – безкраен диалог. София, 1994
Възможни отговори:
Задача 1. Между лирическия герой и свободата се изправят чудовищата на технизираната цивилизация - "машини, стомана, машини,/ и масло и пара и смрад/ в небето бетонни комини,/ в бордеите призрачен глад" ("Епоха"). В състоянието на потрес и безсилие, на унес и копнеж по природата и волността се появяват антитези с хиперболизирани, силно деформирани очертания.
Задача 2.
“Завод”: ...притиснал с мъка
толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица...
“Ще строим завод”: оптимистичните надежди за "завод на живота"
“Сън”:
…………………………..А пък то
уж същия завод, машини същи,
но частите им блеснали — злато!
И ставите им някак по-могъщи.
Никола Вапцаров не е поет на града, а е поетически антагонист на урбанистичното пространство, при това изпълнен с омраза, с гняв и ненавист към неговата потискаща, антихуманна същност. Оптимистичните надежди за "завод на живота", за "живот по-хубав от песен" и от "пролетен ден" се отдалечават във въображаеми утопични светове, на сънищата и мечтите, но винаги са безкрайно далеч от сегашното и от реалността, както е "Писмо", "Сън", "Ще строим завод", "Пролет" "Вяра".
Задача 3. По този начин темата за прогреса се съчетава с темата за борбата, която ще превърне социалната утопия в реалност.
ОтговорИзтриванеИдея за още една задача, която да постави текста в актуалния контекст:❗БОНУС! Задача. Вапцаров е известен с прозвището Огняроинтелигента ("Огняроинтелигентска"). Битието му е неразривно свързано с машините. С каква метафора или символ бихте описали своя живот? А на съвременния човек?