“Завод”. Никола Вапцаров

☑Въведение

Романтиката на епохата Вапцаров вижда в настъплението на прогреса, в научните открития, във всемогъществото на машините - за него технлогиите носят духа на ХХ век. Но прогресът има и друга страна - той може да пороби човека, да го превърне в придатък на машината, да го лиши от естественото му природно състояние. Кое е истинското лице на нашата цивилизация?

☑Задачи

Прочетете стихотворението “Завод” на никола Вапцаров и отговорете на въпросите.

"Завод"

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=111&Level=3

✒Задача 1. Опишете характеристиките на урбанизирания човек. Обърнете внимание на:

• “И става толкоз душно,/ че да дишаш/ не би могъл спокойно,/ с пълна гръд.”
• “Дърветата опират/ във небето,/ а сенките –/ в заводските стени.”
• "Една ръка изхвърли на боклука идилиите с синьото небе."

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

✒Задача 2. Според Валери Стефанов: “Типично вапцаровски похват е натоварването на едни и същи понятия, дори в рамките на една отделна творба, с различни метафорични стойности. Образите на завода, труда, живота получават нови емоционални измерения, те са част от един “светъл” свят.”  Потърсете вариантите на завода във Вапцаровата поезия (отговорете с ключови думи):

• “Завод”:....
• “Ще строим завод”:...
• “Сън”:....

✒Задача 3. Как страданието се трансформира в борбата за преобразяване на света? Сравнете  процесът на промяната в “злобата в сърцето/ трансформира/ в една борба/ която/ днес/ клокочи” (“Писмо”).  с “И този крясък стана сплав,/ с която/ бронирахме живота си…” (“Завод”).

..........................................................................................................................................................................

Източници:

Цвета Трифонова. За урбанистичните фобии на Вапцаров. - Български език и литература, 2004, № 5.

https://liternet.bg/publish/ctrifonova/urban.htm

Валери Стефанов. Творбата – безкраен диалог. София, 1994 

Възможни отговори:

Задача 1. Между лирическия герой и свободата се изправят чудовищата на технизираната цивилизация - "машини, стомана, машини,/ и масло и пара и смрад/ в небето бетонни комини,/ в бордеите призрачен глад" ("Епоха"). В състоянието на потрес и безсилие, на унес и копнеж по природата и волността се появяват антитези с хиперболизирани, силно деформирани очертания.

https://liternet.bg/publish/ctrifonova/urban.htm

Задача 2.

“Завод”:  ...притиснал с мъка

                      толкоз хора

с осаждени от черен труд

                       лица...

“Ще строим завод”:  оптимистичните надежди за "завод на живота"

“Сън”:

 …………………………..А пък то

уж същия завод, машини същи,

но частите им блеснали — злато!

И ставите им някак по-могъщи.

Никола Вапцаров не е поет на града, а е поетически антагонист на урбанистичното пространство, при това изпълнен с омраза, с гняв и ненавист към неговата потискаща, антихуманна същност. Оптимистичните надежди за "завод на живота", за "живот по-хубав от песен" и от "пролетен ден" се отдалечават във въображаеми утопични светове, на сънищата и мечтите, но винаги са безкрайно далеч от сегашното и от реалността, както е "Писмо", "Сън", "Ще строим завод", "Пролет" "Вяра".

https://liternet.bg/publish/ctrifonova/urban.htm

Задача 3. По този начин темата за прогреса се съчетава с темата за борбата, която ще превърне  социалната утопия в реалност.