Проект "17. страница" 5. Димитър Димов. "Тютюн"
✒1. Ако четем “Тютюн" като любовен роман за любов на Борис и Ирина, каква е причината за трагичното разминаване между двамата герои? Прочетете откъса от изследването на Кръстю Куюмджиев и отговорете на въпроса.
...........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
✒2. Кого обича истински Борис? А Павел? Когато Ирина се среща с Павел след Девети септември 1944, тя вижда у него” същия пронизващ, неумолим и аналитичен поглед, който имаше Борис през разцвета на силите си”; “демоничен като самия Борис”.
..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
В архитектониката на романа Никотиана заема централно място, нейната идея споява всички сводове и арки, всички колонади и архитектурни решения. Тя е мълчалива и безучастна, с някаква божествена жестокост приема всички жертви в своето подножие. Тя се храни с кръв и човешки съществувания. В своето мълчание Никотиана сякаш ни намеква, че тя е съдбата. Името на фирмата произлиза от наименованието на отровата никотин. Тук символният намек е повече от очевиден, в него има някаква заплашителна двусмисленост. В света на капитала Никотиана се издига като анчар, все по - мощно и по - мощно, излъчвайки своята отрова и смъртоносни изпарения. Тя вече олицетворява не само властта на парите, на тютюневите магнати, тя в същото време представлява един смразяващ, самоиронизиращ се намек за дълбоката същност на този свят, за края му, за гибелта. Тя е пронизала с отровата си всеки, който е попаднал в нейните сфери.
Ето тоя страхотен призрак стои между Борис и Ирина. Заради него Борис е забравил всичко на света, превръща се в един автомат за печелене на пари, в нечовек, маска на човек, зад която няма нищо. Той достига върховете на обществото, най - голяма мощ и власт, най - много слава и влияние с цената на нещо много страшно - загубвайки човешката си същност. Той е изпразнен от морално съдържание, той престава да изживява всяко човешко чувство, защото всичко, което е имал, е сложил в подножието на своя идол - Никотиана:
Стори и се, че дори в тоя момент, когато приличаше на самотен и грохнал звяр, алчността му щеше да притисне чувството към единствената жена, която бе обичал в живота си. Дори в тоя момент, когато душата му беше разкъсвана от страхове, когато потискаше кошмара от престъпленията си с алкохол, когато предусещаше гибелта си и имаше нужда от близко същество, пред него изпъкваше пак най - напред златният призрак на " Никотиана ", която беше обезобразила живота му.
Същото е и с Ирина. За да достигне върховете на обществото, блясъка и разкоша, за които е мечтала, тя също загубва човешката си стойност, превръща се в платена жена, хладна развратница, студена търговка със себе си. Никотиана я заплита неусетно в мрежите си. Ирина несъзнателно започва да и служи.
И тогава тя почувства, че светът на "Никотиана” и Немския папиросен концерн бе вкарал в душата и някаква отрова и че от тази отрова се беше превърнала в омаломощено и слабо същество, което вече не можеше да избира собствен път в живота си. Единственото, което и оставаше, бе да организира силите си в света на Борис и да запази каквото можеше от себе си.
И тогава изведнъж я осени мрачно спокойствие.
Разкривайки магическите чарове, които светът на Никотиана излъчва за Борис и Ирина, Димитър Димов в същото време безпощадно развенчава цялата му царствено - луциферовска поезия. Ние виждаме, че зад неговите блясъци се крие само пустотата, един убийствен, сив делник, едно делнично, прозаично опустошение на човешката душа, една прозаична смърт. Влагайки цялата мощ на своята душа в стремежа си да властва в света на Никотиана, стремейки се да притисне до гърдите си всички блага на света, Борис Морев всъщност прегръща пустотата, нищото. ТойП изгубва Ирина, изгубва себе си, изгубва всичко. Той притежава само парите, с които не знае какво да прави, само властта, която не може да му върне Ирина, само Никотиана, която властва над него. Той постига всичко, за което е мечтал, и в тоя момент се оказва по - беден и по - самотен от Йов.
Кръстю Куюмджиев, “Героите на Димитър Димов”
Примерни отговори:
Всъщност Борис обича истински само "Никотиана". В романа "Никотиана" е представена като демонично женско същество от древните митологии, неслучайно името ѝ носи символиката на отровата, която подчинява и унищожава. Борис се превръща в неин роб, тя го обсебва и подчинява.
"Макар че целите им са не само различни, но и противоположни - Богатството и Властта за Борис, и Революцията, която също е Власт, а “Никотиана” и Партията са със знак за равенство. Партията с главно “П” неотклонно и безмилостно точно както и “Никотиана” изисква човешки жертвоприношения – личния живот, интимните човешки чувства и пр." (С. Игов) По думите на критика, Павел също е изключителна личност като Борис, но за разлика от него е наречен "мечтател", а не фантаст, като дискретно внушава, че мечтата на Павел е също толкова утопична, колкото маниакалните стремежи на брат му. Идеологията може да бъде също толкова унищожителна, колкото алчността и жаждата за власт.
Източници:
Бойко Пенчев, Виолета Герджикова, Илиана Кръстева. Литература за 10. клас. Булвест 2000. 2019
Кръстю Куюмджиев. Димитър Димов. Монография. Български писател. С.,1987
Светлозар Игов. Тримата братя и златната ябълка. Романът "Тютюн" като приказка. Електронно списание LiterNet, 06.10.2009, № 10 (119)
Коментари
Публикуване на коментар
Ако съдържанието ви е било полезно, моля гласувайте на адрес:
https://bgtop.net/vote/1594572626