Заключителен урок върху "Проект 17. страница" по идеите на Никола Георгиев в "Името на розата и тютюна" (1992)

https://docs.google.com/presentation/d/e/2PACX-1vTvS2GusP946lKJEAiHpEQQYlz5G71MFy96qL9h2iIRYRlEBPTI_eS37b9sfpKj1WeYa5xWByyfcT4n/pub?start=false&loop=false&delayms=3000

Описание на презентацията

“Името на розата и тютюна”

По Никола Георгиев

2.

През 1916 г. Министерството на туризма организира конкурс за ново туристическо лого на България. Представям ви седмината финалисти.Кой е най-често повтарящият се символ? Розата. Човешкият ум е склонен да се поддава на стереотипите, но за своя чест той е способен и да ги демистифицира. Още Вазовият български рай щедро изброява хляб, свила, рози, нектар, цветя, плодове, трендафил, аромат - "райска картина".

3.

Между двете творби има най-малко една силна и, както поне сега ни се струва, от ясна по-ясна общност: темата ние и другите, България и светът. Друга важна и вече много конкретна и устойчива опора на вероятния междутекстов мост е естеството на предмета, чрез който българите влизат в досег със света: в едната творба розовото масло, в другата тютюнът. Розовото масло и тютюнът в български литературни произведения - от пръв поглед е ясно пред колко необхватно богат свят от значения сме застанали.

В студията на Никола Георгиев “Името на розата и тютюна” се анализират не героите, а стоките, с които са обвързани – розата и тютюна – в разнообразните им символни употреби - като вещ (за потребяване), стока и знак.

4.

Какви са отношенията между литература и идеология в периода 1944-1989 г.? Какво представлява т.нар. социалистически реализъм в литературата? В какво се изразява идеята за “новия човек”?

5.

Българската литература след Втората световна война до 80-те години на 20. век

В България се установява тоталитарен тип власт по съветски модел - пълен монопол върху властта на една политическа сила - БКП. Това положение е заявено в Конституцията, член 1.: “Ръководна сила в обществото и държавата е БКП”. Монополът на властта обхваща политическата, икономическата и културната сфера: ликвидиране на частните медии и издателства, цензура, контрол върху информацията.

Комунистическата идеология претендира, че поставя обществения живот на нови основи и изгражда новия човек. Ликвидирането на частната собственост ще премахне егоистичните инстинкти и хората ще заживеят като братя. Иронията е, че това ще стане по пътя на насилието.

6.

Периодизация

до 1956 г.

Пълна идеологизация и откровени репресии. Позволени теми са революционното минало и строителството на социализма. 

Производствен роман - произведения с повтарящи се сюжетни схеми и еднотипни герои

Строителна тематика (Пеньо Пенев). 

Литературата е силно унифицирана заради тоталния идеологически контрол. Голямо изключение е епическият роман (Д. Димов, “Тютюн”; тетралогията на Д. Талев).

след 1956 г. 

Априлският пленум на БКП поставя начело на държавата Тодор Живков. Неговото управление се характеризира с частична либерализация.

обновление в прозата - гротеска, сказ, митологизация (Йордан Радичков, Николай Хайтов, Васил Попов, Йордан Вълчев, Георги Мишев)

исторически роман - Емилиян Станев, Генчо Стоев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев

поколението на “свободния стих” - Любомир Левчев, Стефан Цанев, Константин Павлов

70-те години 

поколение автори, несъгласни с конформизма в социалистическата действителност - Павел Вежинов (”Бариерата”, “Нощем с белите коне”), драматургът Станислав Стратиев

поколението на “тихите поети” - Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Николай Кънчев, Биньо Иванов, които напълно скъсват с идеологическите теми

7.

Социалистически реализъм 

Формулиран от Конгреса на съветските писатели през 1934 г. и е обявен за единствено правилен метод за отражение на действителността:

народност - писателят се идентифицира с народа, изразява неговите страдания и надежди

партийност - писателят отразява позицията на КП

отражение на действителността в нейното революционно развитие - т. е. реалистите на 19. век са отразявали действителността като моментна снимка, докато социалистическият реализъм е вижда в перспективата на изграждането на социализма

положителен герой - комунистът

Единствената функция на литературата е познавателната - тя трябва да представя обществените процеси по пътя към висшата цел на общественото развите - комунизмът.

Литературният живот е стриктно организиран и контролиран. СБП е творческа организация, която поддържа партийната политика с официален орган вестник “Литературен фронт”.

8. Какво обединява Борис и Павел в романа “Тютюн”?

Павел е замислен като съвършения комунист. Но когато Ирина се среща с Павел след Девети септември 1944, тя вижда у него” същия пронизващ, неумолим и аналитичен поглед, който имаше Борис през разцвета на силите си”; “демоничен като самия Борис”.

"Макар че целите им са не само различни, но и противоположни - Богатството и Властта за Борис, и Революцията, която също е Власт, а “Никотиана” и Партията са със знак за равенство. Партията с главно “П” неотклонно и безмилостно точно както и “Никотиана” изисква човешки жертвоприношения – личния живот, интимните човешки чувства и пр." (С. Игов) По думите на критика, Павел също е изключителна личност като Борис, но за разлика от него е наречен "мечтател", а не фантаст, като дискретно внушава, че мечтата на Павел е също толкова утопична, колкото маниакалните стремежи на брат му. Идеологията може да бъде също толкова унищожителна, колкото алчността и жаждата за власт. 

9.

Прав ли е критикът, като открива в “Тютюн” отзвук на т.нар. производствен роман?

В романа на Димов парите купуват труд и производствени възможности, трудът произвежда стока, чиято разменна стойност е по-висока от заплатеното за труда и разходите, като разликата, така наречената принадена стойност, се връща към началните пари и се превръща в капитал.

Розовото масло на бай Ганьо не само няма производителна, социална и "капитална" биография - и дума не става как търгува той с него, какво и как печели, какво прави по-нататък с печалбата (само от едно място, в Швейцария, проличава, че търговийката му не върви кой знае колко добре). Освен това стопанският живот на България, доколкото той изобщо се чувствува в текста, е полуфеодален, а държавата е чиновническо-бюрократична и партизанлъшка, с неделимо врастване между партийна и стопанска власт. Затова и в мерака на бай Ганьо "я депутат да ме изберат, я кмет", защото "келепир има в тия работи", действува пак предприемчивостта, случайното, опортюнистичното - всичко друго, но не и капитализъм и капиталисти.

Всичко в романа - сюжетика, характери, производни значения, идеологически внушения, в случая повече идеологически нравоучения - всичко тръгва от литературния образ на тютюна и остава докрай пронизано от него. Вещта - стока - знак в "Тютюн" обхваща, обладава и самоотчуждава човеците.

10.

Променила ли се е ситуацията около 50 години по-късно във времето на “Тютюн”?

В едната линия на поведението си балканският герой защитно-настъпателно напомня на чужденците, кой е и откъде е, и самоуверено - на едно място и в буквалния смисъл - се тупа в гърдите "Булгар! Булгар!" Другата линия на поведението му обаче показва, че да си "булгар" в Европа, не е от най-удобните и изгодни положения, едно, защото "булгарът" влиза в Европа дамгосан отвътре и отвън със знака на малокултурието или безкултурието, и, второ, защото не знае тамошните правила.

В Димовия роман Европа идва в България не самo със стопанската си мощ, с тогавашните си авторитарни и тоталитарни модели на държавност, с - танковете си - идва и с това, което в по-тесен смисъл наричат култура. И тук, в полето на най-обещаващите възможности за диалогичност - същата разкъсаност и взаимна глухота. Културният образ на България в романа е същата уродлива смесица между външно и местно, какъвто е и стопанският ѝ.

11.

"Бай Ганьо" и "Тютюн"  активно дадоха своето в изграждането на литературния и културния образ на България. Сега розата и тютюнът са в културната памет. 

Н. Георгиев

Източници:

Никола Георгиев. Името на розата и тютюна. "Бай Ганьо" и "Тютюн" - междутекстов анализ.  БАН. С. 1992

https://liternet.bg/publish/ngeorgiev/imeto/content.htm

Бойко Пенчев, Виолета Герджикова, Илиана Кръстева. Литература за 10. клас. Булвест 2000. 2019

Светлозар Игов. Тримата братя и златната ябълка. Романът "Тютюн" като приказка. Електронно списание LiterNet, 06.10.2009, № 10 (119)

https://liternet.bg/publish/sigov/d-dimov-tiutiun.htm